* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче стягаше
с позлатени чулове,
с посребрени налове.
Еленка, булка хубава,
тя си Момчила питаше:
- Де ходиш, холан, Момчиле?
Вечер си конче оковаваш,
сутрин ти конче обосява,
обосява, конче, охромява?
- Аз ходя, холан, Еленке,
аз ходя, холан, в Цариград.
Там съм си, любе, залюбил -
Мара ми, бяла гъркиня,
любя я и ще я взема
и тебе, клета, оставям
с мъжко дете на ръце.
Еленка жално заплакала,
грабнала бяла хартия
и черно писмо написала
до царя, до цар Костадин.
Царя си писмо получи,
получи и го прочита,
писмото пише, говори:
"Царю ле, цар Костадине,
Момчил си е Мара залюбил,
Мара ми, бяла гъркиня
и мене, клета, оставя
с мъжко дете на ръце!
Люби я и ще я вземе..."
Царя се люто разсърди,
че си потеря изпрати -
къде Момчила настигнат
главата да му отрежат.
Момчил се назад повърнал
и на порти похлопал:
- Я, излез, булка Еленке,
излез ми порти отвори.
Додето Момчил издумал,
че си го потеря настигна
и му главата взела.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014