|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
с посребрени подкови,
с позлатени налове,
вечер го Момчил подкове,
сутрин му конче обосяло,
обосяло, холам, охромяло.
Еленка, булка хубава,
тя си Момчила питаше:
- Момчиле, първо венчило,
де ходиш, Момчиле, де спираш
свойто конче хранено,
вечер си конче подковеш,
сутрин ти конче обосяло,
обосяло, холан, охромяло?
Момчил Еленка думаше:
- Еленке, булка хубава,
аз ходя, Еленке, аз ходя
на дълги път в Цариград,
там има до три моми хубави,
хубава Мара гъркиня.
Аз съм си Мара залюбил,
залюбил и ще я взема,
а теб ще, Еленке, оставя,
оставя, Еленке, парясам.
Орешак, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|