|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови
и посребрени налове.
Сутрин си Момчил конче кове,
вечер му конче обосява,
обосява, още окуцява.
Еленка Момчил си думаше:
- Момчиле, първо венчило,
каква е тая работа,
сутрин си конче ковеш,
вечер ти конче окуцява?
Момчил Еленка думаше:
- Либе Елено, Еленке,
досега скришом вършехме,
отсега вече не може.
Аз ходя, либе, в Цариграда голема,
там любя мома хубава,
любя я, любе, и ще я взема.
Тебе ще млада оставя
с мъжко дете на ръце
и друго под сърце.
Орешак, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|