* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със позлатени налове,
със посребрени майове;
сутрин го Момчил ковеше,
вечер му конче обосява,
обосява и охромява.
Еленка, булка хубава,
Еленка дума Момчилу:
- Момчиле, първа пръвнино,
на мене лъжа небива,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш,
дан' ме, Момчиле, излъжеш!
Сутрин си ковеш кончето,
вечер ти конче обосява,
обосява и охромява;
не съм те, холан, питала -
де ходиш и де замръкваш?
Момчил Еленки думаше:
- Еленке, булка хубава,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, няма излъжа.
Аз ходя, Еленке, аз ходя
долу ми, долу, в Цариград,
в цар Костадиновте палати.
Той има девет дъщери,
най-малка дъщеря Марийка,
Марийка бяла гъркинка,
любя я и тя ме люби,
любя я и ще я взема,
тебе, Еленке, ще изпъдя,
млада вдовица да ходиш,
вдовица с мъжка рожбица!
Еленка, булка хубава,
и тя си нищо не каза,
и тя си вкъщи влязала,
до царя писмо написа,
писмото пише й говори:
"Царьо льо, господарьо льо,
опустяло ти й царството,
царството, господарството,
'ко н' си Момчила хванете,
ти да го, царю, попиташ,
защо ме мене изпъжда,
да ходя, царьо, да скитам,
със мъжка рожба на ръце.
Той люби твойта Марийка,
люби я и ще я вземе!"
Царя писмото получи,
като писмото прочете,
бързо гавази повика
и на гавази думаше:
- Гавази, мойте слугари,
бързо си коне изведете,
изведете, та ги оседлайте,
вий си Момчила стигнете,
стигнете и го върнете;
'ко не ще Момчил да дойде,
вий му главата вземете,
че я при мене донсете!
Гавази царя слушали,
бързо си коне оседлали,
тий си Момчила стигнали,
като си у тях отива;
той на вратите чукаше
и на Еленка думаше:
- Еленке, булка хубава,
излез ми, любе, отвори!
Гавази са го стигнали
и са Момчила връщали;
Момчил се назад не връща,
че му главата вземали
и я на царя занесли...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014