* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
вечер си конче ковеше -
сутрин му конче окуцява,
окуцява, още обосява.
Еленка, булка хубава,
тя си на Момчил думаше:
- Къде ходиш, а бре, Момчиле,
че ти кончето обосява,
обосява, още окуцява?
Момчил Еленка думаше:
- Аз ходя, либе Еленке,
при Мара - бяла гъркиня,
при нея ходя и нея, либе, ще взема,
пък тебе, либе, оставя,
с мъжко дете на ръце,
и друго, либе, на сърце!
Еленка, булка Момчилца,
тя каил не стана,
бяла си хартия вземала,
до царя писмо написала:
"Царю ле, царьо честити,
знаеш ли, царьо, Момчил войвода
вечер ме на сън оставя,
сутрин ме на сън заварва,
в твоите двори дохожда,
твойта щерка да люби,
люби и ще я вземе,
царството ти да превземе!"
Царя си писмо получи,
редовна войска събира,
Момчила да си уловят,
главата да му занесат.
Кога ми било Великден,
Момчил на черква отива,
с негово конче, хранено -
на черква, слово да си чете -
слово черковно Христово.
Кога си слово четеше,
конче ми жалко изцвили,
кога Момчил излиза,
що да види и прави -
царска войска черква загражда.
Момчилово конче хвъркато,
то през войска прескача,
Момчил на конче говори:
- Ако ме, конче, избавиш,
гривата ти ще позлатя,
краката ти ще посребря!
Като до порти стигнал,
той на Еленка извика:
- Стани ми, Еленке, порта отвори!
Никой не му порти отваря,
кога се Момчил провикна:
- Сестро Боянке, Боянке,
стани ми порти отвори,
че ме царска войска гони,
боздуган да си взема,
на войска да отмъстя!
- Не мога, батьо, не мога,
буля ме, батьо, излъга,
косата да ми оплете,
че ме в пърмак върза!
- Мъчи се, сестро Боянке,
пармака да си счупиш,
Мене, батьо, да отървеш!
Нали е сестра негова,
че й много дожаля,
че си косата оттръгна
и до порти отива.
- Не мога, батьо, не мога,
буля е порти заключила
и ключове, батьо, скрила,
как да те, братко, спасявам?
Момчил Боянка обажда:
- Пъстри сандъци отвори,
там има платно ленено,
през дувар платно прехвърли!
Боянка платно прехвърля,
девет го боя изгегли.
Кат видя Еленка,
че зълва й Момчил спасява,
тя при Боянка отива,
и на Боянка казала:
- Тегли, наедно да теглим,
батя ти да спасим.
А скришом си ножици изважда,
ленено платно отрязва.
Момчил на земя пада,
царска го войска хванала,
руса му глава отрязва.
Еленка порти отваря,
царски си войски посреща,
на трапеза да ги гощава.
Като яли и пили,
Момчилови ботуши видяли.
Всички решили, кроили -
ботуши да си премерят,
на кого ботуши уйдисат,
Еленка офицер направят.
Като си ботуши мерили,
двата крака в един влизали,
всички се чудят и маят,
как кайдиса Еленка,
такъв юнак да предаде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014