* * *

Убийството на Момчил юнак

Еленка Момчил думаше:
- Момчиле, пръвна пръвнино,
Момчиле, пръвно венчило,
ще те нещичко попитам,
право ми кажи, не лъжи!
Вечер си конче, бре, ковеш,
с позлатени налове,
с посребрени молове,
сутрин ти конче обосяло,
обосяло, още оромяло.
Де ходиш, Момчиле, де скиташ?
Момчил Еленка думаше:
- Еленке, пръвна пръвнино,
Еленке, пръвно венчило,
кат ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Аз ходя, Еленке, аз скитам,
до царя, до цар Костадина.
Царя си има три моми,
малка е Мара гъркиня,
либя я и ще я взема.
Еленка нищичко не рече,
взела карта пощенска,
че си писмо до царя написа:
"Царьо льо, цар Костадине,
ти като имаш три хубавици,
я си ги, царю, посъди.
Малката Мара гъркиня,
тя си Момчила залюби,
люби го и ще го вземе!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014