* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени налове,
с посребрени пирони.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче охромяло,
охромяло, още обосяло.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, пръвна пръвнино,
Момчиле, първо венчило,
ще те нещичко попитам,
право ми кажи, не лъжи.
Вечер си конче охромяло,
охромяло, още обосяло -
дали от много каране,
дали от много коване?
Бре, къде ходиш, Момчиле?
Момчил Еленке думаше:
- Да кажа, да те не лъжа.
Аз ходя, Еленке, аз ходя,
из Цариграда голяма,
из цар Костадинови дворища.
Царя ми има три моми,
първа ми е Мара гъркиня
и аз нея, Еленке, либя,
либя и ще я взема!
Като чу Еленка тез думи,
дребни си сълзи пророни
и си у къщи увлезе,
вземала карта пощенска,
с черно мастило пише,
хем пише Еленка, хем плаче,
и я до царя изпрати.
Царя си писмо получи,
в писмото пише, говори:
"Царьо льо, цар Костадине,
какви дъщери имаш,
та не можеш да ги осъдиш!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014