|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше,
ой Коледо, мой Коледо,
майка юнака запита:
- Що правиш, синко, що струваш,
вечер си конче подковаваш,
а сутрин ти обосява?
Момчил юнак отговаря:
- По дълги друми аз ходя,
тогаз залюбих тир моми
и трите царски дъщери.
Първата мома ми дума:
"Вземи ме, любе Момчиле,
царство и болярство нося!"
Втората мома ми дума:
"Вземи ме, любе Момчиле,
сребро и злато ти нося!"
Третата мома ми дума:
"Вземи ме, любе Момчиле,
че аз те любя от сърце!"
Попитал Момчил майка си:
- Коя, мале, да си взема?
Майка Момчила казала:
- Царствата, синко, пропадат;
пари се, синко, печелят;
ала любов от сърце се
с пари нийде не взема!
Яхнал е Момчил коня си...
Наздраве ти, Момчил юнак,
колкото здравец по планинка,
толкоз здраве на тоз ерген!
Николаево, Плевенско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана;
контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|