* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
с позлатени подкови,
с посребрени махове.
Вечер си конче подковава,
сутрин му конче обосява,
обосява, оронява.
Еленка Момчил думаше:
- Де ходиш, либе, де скиташ,
вечер си конче подковаваш,
сутрин ти конче обосява,
обосява, оронява?
Момчил Еленка думаше:
- Аз ходя, либе, аз ходя,
в Цариграда голяма,
там съм си, либе, залюбил,
цар Костадинова дъщеря,
Мара ле, бяла гъркиня,
любим се и ще се оженим!
Еленке, нищо не каза,
бяла си хартия вземала,
ситно си писмо написа
до цар Костадин изпрати:
"Царю ле, царю честити,
пусто ти остало царството,
когато Момчил не хванеш,
той при твоята дъщеря ходи
и любов с нея води!"
Цар Костадин, като писмо получи,
всичко той разбира, научи,
бързо си гавази събира
и на гавази говори:
- Ой вие, гавази, мой верни,
Момчила искам да хванете
и при мене жив доведете!
Гавази Момчил хванали,
при цар Костадин довели,
в тъмни зандани хвърлили.
Момчил си писмо пишеше:
"Либе ле, либе Еленке,
аз се намирам в тъмни зандани,
помогни ми, от зандани спаси ме!"
Елена Момчил думаше:
- Къде си досега ходил
и отсега там да ходиш,
от мене помощ не искай!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014