* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
четири крака за четири хиляди,
със позлатени налове,
със посребрени пирони.
Вечер си конче той кове,
сутрин му конче пак босо.
Елена, негова невяста,
тя си на Момчил думаше:
- Любе Момчиле, Момчиле,
де ходиш, любе, де ходиш -
вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче пак босо.
Момчил Елено думаше:
- Любе Елено, Еленке,
аз ходя, любе, аз ходя
при цар Петрова дъщеря,
Маруша бяла кадъна.
Любя я и ще я взема,
тебе ще млада парясам.
Елена му нищо не каза -
взема, че писмо написа
и го на царя изпрати:
"Опустяло ти царството -
Момчил ми млада гидия,
да ходи с твойта дъщеря
Маруша, бяла кадъна.
Люби га и ще га вземе,
мене ще млада паряса,
да ходя клета, да плача.
Утре е света неделя,
Момчила млада гидия
в Стамбола града же иде,
във Стамболските черкови,
свещици да си запали,
на Бога да се помоли.
Вий си го, царю, хванете,
та му главата вземете!"
Момчил ми, млада гидия,
дошла ми света неделя,
в Стамбола града отиде,
във Стамболските черкови.
Като си свящи запали,
крака му се подкосиха,
ръце му затрепериха,
не може свящи да пали.
Кога навънка излезе,
стамболски равни улици
пълни и равни със хора,
не дават пиле да хвръкне,
белким че човяк да мине.
Той си на конче думаше:
- Конче ле, мое, хрането,
ако ме оттука избавиш,
краката ле'да ти позлатя,
гривата ж'да ти посребря!
Та че си шпори извади
и ги в ребра му забоде.
Хвръкна му конче, подхвръкна
и Момчил оттам избави.
Кога на порти отиде,
Елена, неговата душманка,
тя си портите затвори.
Той на Боянка думаше:
- Сестро Боянке, Боянке,
яла ми порти отвори.
Боянка Момчил думаше:
- Не мога, бате, да дойда -
буля ме, бате, плетеше,
коса ми за дирек заплете.
- Дърпай се, сестро, опъвай -
ако се дирек изкърти,
златен на място же турим.
Ако се коса изскубе,
друга на място ж'ти туря.
И Боянка се дърпала,
дърпала и опъвала,
коса се с кожа изслула.
Кога на порти отиде,
и си на Момчил думаше:
- Не мога да ти отворя,
буля нафтарето скрила.
Момчил Боянке думаше:
- Сестро Боянке, Боянке,
ти иди в изби дълбоки,
там има платно ленено,
ленено и копринено,
че го през порти прехвърли.
И Боянка е отишла,
вземала платно ленено
и го през порти прехвърли.
Дърпала и опъвала,
девет го боя изкара.
Елена, негова душманка,
като Елена видяла,
Боянка же го избави,
ножици в ръки отзела
и на Боянка думаше:
- Лельо Боянке, Боянке,
ся дърпай да опъваме,
по-бързо да го изкараме.
Със лява ръка опъва,
със дясна платно режеше.
Рязала, прерязала го.
Падна ми Момчил на земя,
войската Момчил хванала.
Паша Еленка думаше:
- Елено, млада невясто,
донес на Момчил дрипите.
Ако на него приличам,
теб за невяста же взема.
И Елена ги донела.
Кат ги пашата надяна,
през един се крачол примуши.
Като му капа надяна,
така се хубаво похлупи,
че три години да вали,
пак няма да се окваси.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014