* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, охромява.
Еленка Момчил думаше:
- Момчиле, любе Момчиле,
Момчиле, млада войвода,
де ходиш, любе, какво правиш?
Вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосява,
обосява, още охромява.
Момчил Еленка думаше:
- Еленке, любе Еленке,
аз ходя, любе, аз ходя,
във Цариграда голяма,
там имам любе хубаво,
Мара ми млада гъркиня,
цар Костадинова дъщеря.
Любя я и ще я взема,
пък тебе, либе, ще оставя,
вдовица и парясница,
с мъжко дете в ръце.
Еленка жално дожаля,
че взе бяла хартия
и с черно мастило написа,
писмо всякакво,
и го до царя изпрати,
до царя - цар Костадина.
Царят си писмо получи,
получи и го прочете.
В писмото беше писано:
"Царю ле, цар Костадине,
опустяло ти е царството,
царството и господарството,
кога не можеш да хванеш
Момчил ми, млада войвода.
Той люби, царю, той люби
твоята щерка най-малка,
Мара ми, млада гъркиня!"
Царят се люто разсърди,
че събра войска голяма,
че си Момчила хванали,
и във тъмница хвърлили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014