* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови
и посребрени гвоздеи.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява, охрепява.
Петранка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, либе Момчиле,
нещичко че те попитам,
правичко да ми обадиш,
без да ме, Момчиле, излъжеш.
Къде ми ходиш, Момчиле,
вечер си конче ковеш,
сутрин ти конче обосява,
обосява, охрепява?
Момчил Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
ази си ходя, Петранке,
през девет държави, в десета,
у цар Костадиново царство.
Цар Костадин си има три дъщери
и трите много хубави.
Аз си Петранке залюбих
най-малката, най-хубавата.
Либя я, Петранке, и нея ще взема!
Петранка нищо не каза,
ситни си сълзи пророни.
Петранка из двори вървеше
и си за Момчила мислеше,
какво да прави, да стори,
най-после помисли
и си хартия взема,
и писмо си Петранка зареди
до цар Костадина:
"Царю, ле, царю честити,
честито да ти е царството,
кога не можеш Момчила да хванеш!
Всяка нощ при твойте дъщери идва,
да можеш да го хванеш,
главата да му отрежеш,
на кол да я побиеш,
през село да я пренесеш,
да гледат моми и момци,
и млади невести!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014