* * *

Убийството на Момчил юнак

Що ми са се друми запраши=, друми запрашиле,
що ми често юлачи дойдоша,
от кого ли, до кого ли идат?
Се ги праща кралю Шишманица,
се ги праща млада Момчилица,
да отрови Момчила юнака.
Тая кучка книга обирала,
обирала книгата по роса,
да не могу Момчил да отрови,
Момчил има дванайсе слуги
що му готват ручок и вечера,
що му дават дебела премена.
Проговори млада Момчилица:
- Таком Бога, кральо Шишманица,
собери си три иляди войска,
па ги прати на Разбой планина,
Момчил иде неделя на лова,
на лова на Разбой планина.
Проговори млада Момчилица:
- Таком Бога, Момчиле юначе,
какво губиш три иляди войска
от ручока докъде пладнина?
Проговори Момчила юнака:
- Таком Бога, млада Момчилице,
конче ми е, море, шестокрилче,
назоби го зоба зоб ченица,
напои го ведро руйно вино,
па го пущи по зелени бостан,
конче рипне више на небето,
па си стъпи доле на земята.
Слушала го млада Момчилица,
назоби го зоба зоб ченица,
напои го ведро руйно вино,
па го пущи по зелени бостан,
конче рушна више на небето,
па си стъпи доле на земята.
Не свиде се млада Момчилица,
грива му е с борина палила,
що остана под колан удари,
сабля му е през калай тръгнала,
пушка му е вода напоила.
Па си ойде Момчила юнака,
па си ойде неделя на лова,
на лова на Разбой планината.
Чекая го три иляди войска,
погная го троица кральеве,
конче бута, конче му не върви,
сабля сече, сабля му не реже,
пушка пука, пушка му не пука.
От жалби е коня продумала:
- Таком Бога, Момчиле юначе,
клета да е млада Момчилица,
грива ми е с борина палила,
що остана под колан удари,
сабля ми е през калай тръгнала,
пушка ми е вода напунила,
я си слезни на юначки нозе,
развърти се налево, на десно,
та погуби три мляди войска.
Останаха троица кральеве,
погнаа го троица кральеве,
я Момчил се таком провикнува:
- Излез, излез, сестро Кателено,
отвори ме железните порти.
Проговори сестра Кателена:
- Клето да е твойто първо либе,
коси ми е за дирек вързало,
та не могу порти да отворя.
Проговори Момчила юнака:
- Скуби, сестро, та коси оскуби,
коси, сестро, па че ти поникнат,
брате, сестро, нема да си найдеш.
Скубе сестра, та коси оскубе,
нема кога порти да отвори.
тя прехвърли платно бобакево.
Клето да е негово първо либе.
та пресече платно бобакево,
та не може Момчил да премине.
Стигнаа го троица кральеве,
отсекоха Момчилова глава
Проговарят троица кральеве:
- Таком Бога, млада Момчилице,
изнеси си Момчилова руба.
изнеси си Момчилова пушка,
изнеси си Момчилова сабля.
Слушала ги млада Момчилица,
изнела е Момчилова руба,
изнела е Момчилова пушка,
изнела е Момчилова сабля.
Они не можат низ око да гледат,
а то нели на снага да турат.
Проговорят троица кральеве:
- Она издаде Момчила юнака,
а то нели назе да остави.
Намазая лоя и катрана,
запалиха, море, от петите,
да си три дни яле и па пиле.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014