* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
вечер го Момчил ковеше,
сутрин конче обосява.
Еленка пита Момчила:
- Вечер си конче ковеш,
сутрин ти конче обосява,
къде ходиш, Момчиле?
Той на Еленка продума:
- В Цариград си любе залюбих,
цар Костадиновата дъщеря,
любя я и ще я взема,
пък тебе, Еленке, ще оставя.
Еленка ферман написала,
до царя, цар Костадина:
"Как си бе, царю, допуснал
Момчил дъщеря ти да люби,
люби я, люби и ще я вземе?!"
Като писмото прочита,
царят войската събира.
Това е било в Света неделя.
Тъкмо Момчил в черкова да влезе,
дясно му око проиграло.
Че Момчил си е помислил,
че дясно му око на зло играе,
че се на конче премята.
Като накрай града излезе,
града с войска обграден -
те си Момчила чакаха.
Като си кончето удари,
конче като куршум литнало,
през войска преминава;
войската след него бягаше.
Като на порти пристигна,
той на Еленка извика:
- Стани ми, Еленке, отвори,
че ме войска преследва.
Еленка дума Момчила:
- Където, Момчиле, си ходил,
пак там да се завърнеш.
Момчил сестра си повика:
- Излез ми, сестро, отвори,
че войска ме преследва,
главата ще ми отрежат.
Марийка през дувар платно спуснала,
брата си да отърве.
Буля й платно прерязва,
Момчил си навънка остава
и му главата отрязват.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014