* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови
и посребрени налове.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, хромясва.
Еленка на Момчил думаше:
- Момчиле, млада войводо,
вечер си конче подковаваш,
сутрин ти конче обосява,
обосява конче, хромясва,
где ходиш, холан, Момчиле?
- Аз ходя, Еленке, аз ходя
в Цариграда голяма,
в цар Костадинови дворове.
Той има две дъщери,
най-малката Мара - гъркиня.
Любя я, Лено, любя я,
любя и ще я взема,
а теб ще, Лено, парясам
с мъжка рожба на ръце.
Че се Елена ядоса,
че си взема, писмо написа
до царя, до Костадина:
"Халал ти, царю, царството,
царството и везирството,
кога не можеш да хванеш Момчила,
Момчила, млада войвода,
где люби твойта дъщеря!
Люби я, царю, люби я,
люби я и ще я вземе,
а мен ще, царю, остави
с мъжка рожба на ръце."
Че взема цар Костадин,
та си потеря изпрати,
где хване Момчил войвода -
главата да му отреже,
на царя да я занесе.
Момчил край порти пристигна,
потеря след него вървеше
и си Момчил стигнаха,
и му глава отрязаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014