* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява.
Еленка, булка хубава,
и тя на Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило,
вечер си кончето ковеш,
защо ти сутрин обосява,
правилно на мен да кажеш?
Момчил Еленка думаше:
- Еленке, първо венчило,
правичко ще ти обадя -
далек си любе залюбих,
далеко, у Цариграда,
на цар Костадин щерката.
Любя я, Еленке, ще я взема!
Еленка му нищо не каза
отиде горе в къщи,
ситно си писмо написа,
до царя ще го изпрати.
Писмото пише и дума:
"Честито ти й, царю, царството,
нещичко ще те помоля -
кога Момчил в Цариград пристигне
да си Момчил хванете,
да му главата отрежете,
мен я подарък изпратете!"
Царя си писмо получи,
получи и го прочете.
Той на гавази думаше:
- Гавази, мои отбраници,
кога Момчил пристигне
да си Момчила хванете,
да му главата отрежете,
на Елена подарък пратете!
Момчил си в Цариград пристигна,
че са го гавази хванали,
че му главата отсекли,
на Елена подарък пратили,
Елена подарък получи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014