* * *

Убийството на Момчил юнак

Премени се хубава Левтерка,
премени се с венчална премена,
па се шетна из сред из София,
из София, из нова чаршия.
Насреща ю краля Вълкашина.
Щом я виде, веднъг я хареса.
- Я застани, млада убавице,
мома ли си или си невеста?
Харесах те, моме, засаках те,
не очеш ли мене да ме вземеш -
та я съм си краля Вълкашина?!
Проговаря Левтерка невеста:
- Женена съм, че како да не съм -
първо любе на Момчил юнако!
Проговаря краля Вълкашина:
- Остави го Момчила юнака,
остави го, или го отрови,
та си стани премлада кралица
да си седиш на високи чардак,
да си нижеш жълтите жлтици
и да носиш ситно и свилено.
Проговаря Левтерка невеста:
- Я не мога Момчил да оставим,
ни па мога Момчил да погубим.
Он си има дванайсе слуги
и си има сестра Кантелена;
она прави кафе шекерлия,
она дава вино и ракия,
слугиня му коня оседлуе.
На ме слушай, кральо Вълкашине,
що ти кажем, ти да ме послушаш!
Ти си сбери безбройната войска,
па си ходи на Синьо езеро.
У събота пред ден пред Гергьовден
Момчил иде на Синьо езеро,
та си бере билки и корени,
и си лови патки златокриле -
ти го чекай, тамо че го хванеш!
Щом го хванеш, веднъг го погуби,
та да можем тебе я да вземем.
Па си ойде убава Левтерка,
па си чека събота да дойде.
Никогаж си она не стаеше,
тая вечер три пъти стаяла,
врана коня она оседлала,
стегнала го със девет колана
и на коня криле опърлила
да не може конче да си литне,
та Момчила войска да го хване.
Па си става, та Момчила вика:
- Стани, любе, на лов да си идеш,
сви ловджии на лов си ойдоха,
а ти лежиш и нечеш да ставаш!
Я Момчил ю потийо говори:
- Нечем, любе, на лов да си идем,
много лош съм сънок сънувало:
кога ойдох на Синьо езеро,
тамо найдох до три люти змии -
една, любе, сос коня я сгазих,
а втората мене ми избега,
а третата мене ме ухапа,
от нея ме много доболило.
Я она му потийо говори:
- Стани, любе, на сън не верувай,
та всеки се сънок не свършава!
Че си ойдеш на Синьо езеро,
там че найдеш три сури елена,
един, любе, с коня че го сгазиш,
втори елен тизе че уловиш,
а третия тебе че избега,
и за него сърце че те боли.
Па си стана Момчил, та си пойде,
изпрати го убава Левтерка,
па се върна дома на дворове,
та е сплела зълва Кантелена,
сплела я е у девет шевета,
сите девет у дирек заплела,
сите врати она заключила,
да не може Момчил да увлезне,
ни сестра му па да му отвори.
Па си стана, у селото ойде
и ключове у джепове тури.
Момчил ойде на Синьо езеро.
Ка погледна, там безбройна войска.
Щом го вишли, по него са пошли.
Момчил бега, не мож да избега,
па на конче потийо говори:
- Литни, конче, душа да спасиме!
Я конче му потийо говори:
- Бог я убил твоята Левтерка,
криле ми е она опърлила,
стегнала ме сос девет колана.
Нало слезни, Момчиле юнако,
та отрежи до девет колана!
Па си слезна Момчил добър юнак,
та отреза до девет колана,
па си литна тая врана коня,
та ойдоха дома до дворове.
Момчил вика на милата сестра:
- Ела, сестро, порти ми отвори
мене, сестро, войска че ме хване!
Я сестра му потийом говори:
- Я не мога, братко, да си дойдем,
да си дойдем, тебе да отворим,
сплела ме е твоята Левтерка,
сплела ме е у девет шевета,
сите девет у дирек заплела
да не мога тебе да отворим.
- Дърпай, сестро, коса си оскуби,
тебе коса па че ти поникне,
браток вече нема да си имаш!
Па се дърпна млада Кантелена,
та оскубе до девет шевета,
па извади това бело платно,
прехвърли го през бели дувари.
Таман Момчил у двор да увлезне,
и Левтерка платното пресекла.
Тогай го е войската стигнала,
хванали го и са го вързали.
А що беше Левтерка невеста,
сви е врати она заключила
и ключове на двори хвърлила.
Всичките е на сенка турила,
а Момчила на слънце вързала.
Направила кафе шекерлия,
наточила вино и ракия.
Я Момчил си на кральо говори:
- Хвала тебе, кральо Вълкашине,
она днеска мене ме издаде,
утре, кральо, и теб че издаде.
Проговори краля Вълкашина:
- Хвала тебе, убава Левтерко,
по ли искаш слуга да ни служиш,
или искаш свекя да ни светиш?
Левтерка му потийо говори:
- Я не мога слуга да ви служим,
дремлива съм, чаша че изпущим,
а си искам свекя да ви светим.
Насипа я лоя и катрана
от главата доле до нозето,
запалили убава Левтерка.
Утъкмили млада Кантелена,
а Левтерка свекя им светила.
А що беше краля Вълкашина,
вземал си е млада Кантелена
и си пущил Момчила юнака.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014