|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови,
със посребрени малове.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, охромява.
Негова булка Еленка,
тя на Момчила думаше:
- Защо ти е конче сутрин
обосяло и хоромяло,
кога го вечер ковеш?
- Аз ходя, Еленке, аз ходя
във Цариграда голема,
в цар Костадинови двори.
Той има доста дъщери,
хубава Мара гъркиня,
любя я, Еленке, любя я,
любя я и ще я взема,
а теб, Еленке, парясам,
парясам, още зарежа -
млада вдовица да ходиш,
да ходиш, да се поскиташ.
Еленка нищо не каза,
писмо на царя написа:
"Царю ле, царю честити,
пусто ти остало царството,
царството и господарството,
кога не можеш ми хвана
Момчила страшен войвода -
всяка вечер той ходи
при твойта Мара гъркиня!"
Люлин, Пернишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|