* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява, още огрознява.
Еленка дума Момчила:
- Любе Момчиле, Момчиле,
сега ни е девет години,
откак сме с тебе венчали,
къде ми ходиш, скиташ,
вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосява,
обосява, още огрознява?
- Любе Еленке, Еленке,
кога ме питаш, ще кажа!
Аз ходя, любе, скитам,
до царьо, цар Костадин,
до неговата щерка Еленка.
Стана Еленка, та купи,
та купи карта пощенска,
та писа, та я написа:
"Язък ти, царю, язък ти,
на твойто царство, везирство,
на твойта щерка Елена,
дет си я, царю, допуснал
с мойто либе Момчил!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014