* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със посребрени подкови,
със позлатени махове.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, окуцява.
Момчил на майка думаше:
- Все бива, майко, все бива,
пред майка шега не бива.
Като ме питаш, ще кажа -
я ходя, майко, в Цариград,
при Костадинова дъщеря,
любя я и ще я взема!
- Питай я, синко, три неща -
какво е по-бързо от вода,
какво е по-сладко от меда,
какво е най-мило на света?
- Я съм я, майко, питал
и тя ми е казала -
око е най-бързо на света,
сън е по-сладко от меда,
либе е най-мило на света.
Възседнал конче хранено,
във Цариграда отишъл.
Петък Момчил пристигна,
в събота годеж направи,
в неделя сватба потегли,
голема сватба, болярска.
Като си Момчил пристигна,
право във църква спираше.
Попа си книга разтвори,
да чете, да ги венчава.
Всички се врати затвориха,
всички кандила изгаснаха.
Попа се чудом зачуди
и на Момчила продума:
- Питайте, синко, питайте,
да не сте нещо роднина!?
- Синко Момчиле, Момчиле,
вий бехте двамка мънинки,
баща ти фронта пазеше,
ази те тебе оставих,
момиче мънинко съм хвърлила,
та са го евреи вземали,
вземали, синко, отчували.
Това си е твойта сестрица!
Да си я дома заведем,
за твоя мила сестрица.
Голема се сватба разтури,
разтури, още разнесе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014