|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше,
с позлатени налове,
с посребрени накове.
Сутрин си конче той кове,
вечер му конче обосява,
обосява конче, окуцява.
Еленка, булка хубава,
Еленка, първо венчило,
тя на Момчила думаше:
- Либе Момчиле, Момчиле,
сутрин си конче ти ковеш,
вечер ти конче обосява,
обосява конче, окуцява.
Де ходиш либе, де скиташ?
- Аз ходя либе, аз ходя,
в Цариграда голяма,
там има мома хубава,
хубава мома, кадъна.
Любя я и ще я взема,
а тебе, любе Еленке,
Еленке, първо венчило,
тебе ще аз да остава,
с мъжко дете на ръце
и с друго, любе, на сърце.
Лазар Станево, Луковитско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|