* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
заран го Момчил ковеше,
вечер го Момчил приглася.
Момчилово булче хубаво,
то на Момчила думаше:
- Момчиле, либе Момчиле,
къде ми ходиш, Момчиле,
с тава конче хранено?
- Аз ходя, либе Петрано,
в Цариграда голяма.
Там либа, либе Петрано,
цар Костадинова щерка.
Либа я, либе Петрано,
либа я и ще я взема,
а тебе, Петрано, остава
с мъжка рожба на ръце.
Петрана жално заплака,
изпрати книга до царя:
"Царю ле, царю честити,
добро ти, царю, имане,
имане, царю, богатство -
твоя най-малка щерка,
тя либи, царю, Момчила,
Момчила, момче женено.
Момчила ще нея да вземе,
а мене, царю, остави
с мъжка рожба у ръце!"
Царя се люто разсърди,
па прати турци гавази,
Момчила да си уловят,
Момчилова глава да вземат.
Момчил с конче бягаше,
Петрана на двор стоеше.
Момчил се виком провикна:
- Отваряй, либе, порти,
тежките порти ковани!
Петрана дума Момчил:
- Момчиле, либе Момчиле,
дека си бил досега,
там иди и сега.
Турци го гавазе стигнаха,
че му главата вземаха,
та я на царя занесоха,
на царя, на Костадина.
Царя се люто провикна:
- Ивано, дъще Ивано,
я излез, дъще, да видиш
знаеш ли, дъще, таз глава?
Ивана жално заплака:
- Тато ле, царю честити,
тази е глава на Момчила,
Момчила, момче женено.
Глава сред двори остали,
кога си заран станали -
сред двори дърво високо,
високо дърво, яворово.
Ивана гледа през пенджер,
явор си клони протяга,
пенджера да си почупи,
Ивана да си прегърне.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014