* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосяло,
обосяло конче, охромяло.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, първо венчило,
де ходиш, Момчиле, де ходиш
с твоето конче хранено?
Вечер го ковеш, Момчиле,
сутрин ти конче обосяло,
обосяло конче, охромяло?
Момчил Еленка продума:
- Като ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя.
Аз ходя, Еленке, аз ходя
в цар Костадиновите палати.
Там любя, Еленке, там любя,
цар Костадиновата дъщеря -
Мара ми бяла гъркиня.
Любя я и ще я взема,
пък тебе, Еленке, ще оставя
млада вдовица да ходиш.
Кат дочула Еленка тез думи,
вземала бяла хартия,
ситно си писмо написа
и го до царя изпрати.
Царя си писмо получи,
получи и до прочете.
Писмото пише и говори:
"Царю ле, цар Костадине,
опустяло ти е царството,
царството, господарството,
кога Момчила не хванеш,
Момчил ми, луда гидия.
Той иде, царю, той иде
в твоите, царю, палати.
Там люби, царю, там люби
твоята малка дъщеря,
Мара ми бяла гъркиня.
Люби я и ще я вземе,
пък мене, царю, ще остави
млада вдовица да ходя,
с мъжко дете на ръце.
Не ми ли стига, царю ле,
от малка сираче останах,
по чужди врати пораснах,
сега наново да скитам!"
Кат зачу царя тез думи,
бързи гавази извика
и след Момчила изпрати.
Де къде стигнат Момчила
и му главата отрежат,
да отрежат и му я занесат.
Гавази бързо литнаха,
след Момчила пуснаха.
Момчил си стигна пред порти,
пред порти чука и вика:
- Еленке, либе Еленке,
бързо ми, Еленке, отвори,
гавази ще ме настигнат
и главата ще ми отрежат.
Еленка се отвътре обажда:
- Момчиле, луда гидийо,
дето си ходил досега,
пак там, Момчиле, да идеш.
Гавази го стигнаха
и му главата отрязаха,
и я на царя занесоха,
на царя, на цар Костадина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014