* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
вечер си конче ковеше,
заран конче обосява,
обосява конче, охромява.
Момчиловата булчица,
тя на Момчила думаше:
- Кажи ми, холан, Момчиле,
де ходиш, защо вечер си конче ковеш,
заран ти конче обосява,
обосява конче, охромява?
Момчил Еленки думаше:
- Аз ходя, Еленке, аз ходя
у Цариграда голяма,
при султановата дъщеря,
при Мара хубава,
любя я и ще я взема,
тя ще ми стане булчица,
а ти слугиня.
Еленка, булка хубава,
бързо си писмо написва
на царя, на султана:
"Царю ле, царю честити,
Момчил, млада войвода,
всяка ти вечер дохожда
при твойта Мара хубава,
люби я и ще я вземе!"
Султан се люто разсърди
и си потеря изпраща
да си Момчила хванат.
Той на Еленка думаше:
- Отвори ми, либе Еленке,
у дома да си вляза,
че ще ме турци убият.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014