|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със маламени петали,
със пиринчени пирони.
Вечер си кове кончето,
сутрин му конче обосява.
Еленка дума Момчиле:
- Каква й таз твойта работа -
вечер си ковеш кончето,
сутрин ти конче обосява?
Де ходиш Момчиле, де любиш?
Момчил Еленке думаше:
- Еленке, любе Еленке,
като ме питаш, ще кажа.
Аз ходя, любе, аз ходя
в Цариград, града голяма,
във царювите дворове,
той има една дъщеря -
Мара ми мома хубава,
ние се двама любиме,
любим се и ще се вземем,
тебе, Еленке, ще изпъдя.
Еленка й жално дожаля,
на него нищо не каза,
до царя писмо написа,
писмото пише, говори:
"Бре, язък, царю, бре, язък
за твоeто царство голямо,
ти имаш една дъщеря
тя люби мъже женени!..."
Крушаре, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|