* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
със позлатени налове,
със посребрени пирони.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Либе Момчиле, Момчиле,
каква е тая работа -
сутрин си конче ковеш,
вечер ти конче обосява?
Къде ходиш и ти, Момчиле,
защо на мене не казваш?
Момчил Еленка думаше:
- Либе Еленке, Еленке,
досега скришно вършихме,
сега скришно не може.
Аз ходя, либе Еленке,
в Цариграда голяма,
там любя бели гъркини.
Аз си либе залюбих
една ми бяла гъркиня,
любя я, Еленке, любя я,
любя я и ще я взема.
Тебе ще, Еленке, оставя,
млада вдовица да ходиш
със мъжка рожба на ръце
и друга, Еленке, на сърце.
Еленка, булка разумна,
и тя му нищо не рече,
и си във къщи влезе,
отвзема бяла книга,
написа писмо, изпрати,
до цар ми, цар Костадина:
"Царю ле, цар Костадине,
пусто да ти е царството,
царството и богатството,
кога си Момчил не хващаш,
главата да му отрежеш!
Момчил е човек оженен,
той има жена и деца,
а люби бели гъркини,
люби ги, царю, лъже ги!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014