|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше;
вечер го Момчил оковава
с позлатени подкови,
с посребрени накова,
сутрин му конче обосява.
Еленка Момчиле думаше:
- Момчиле, първо венчило,
вечер си конче оковаваш,
сутрин ти конче обосява.
що ходиш, Момчиле, що правиш?
Момчил Еленке думаше:
- Като ме питаш, да кажа;
аз ходя, Еленке, аз ходя
във Цариграда голяма,
при царя, цар Костадина.
Той има, Еленке, той има
до три дъщери хубави;
аз ходя при малката,
ходя и ще я взема.
Еленка писмо написа
до царя, цар Костадина:
"Бива ли, царьо, става ли
да имаш до три дъщери,
женени мъже да любят?!"
Царят си писмо получи,
получи и го прочете;
веднага си заповед издаде -
Момчила да си заловят,
а главата му да отрежат.
Козловец, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|