|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил вечер конче ковеше
с позлатени подкови
и с посребрени клинове.
Вечер Момчил конче ковеше,
сутрин кончето обосяваше.
Момчиловата невяста,
тя на Момчила говори:
- Къде ходиш, Момчиле, нощем,
та ти конче обосява,
обосява, Момчиле, охромява?
Момчил на невяста думаше:
- Аз ходя в царски палати,
царят има три моми,
аз залюбих най-малката,
Мара - бела гъркиня.
Любя Мара, невясто,
любя я и ще я взема
що ми е лика-прилика.
Момчилова невяста,
тя на Момчила говори:
- А мене къде оставяш,
къде оставяш, Момчиле,
с мъжка рожба на ръце
и с друга на сърце?!
Козлодуй, Оряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|