Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше.
Вечер си конче оковава
със позлатени подкови,
със посребрени гвоздеи -
сутрин му конче обосява.
Еленка дума Момчиле:
- Момчиле, любе Момчиле,
вечер си конче оковаваш,
сутрин ти конче обосява,
да ходиш, та ми не кажеш?
Момчил Еленка продума:
- Аз ходя, любе Еленке,
във Цариграда голяма,
в цар Костадинови палати.
Той има до две дъщери,
хубава е, коя е хубава,
най-хубава е Мара гъркиня,
тя ме, Еленке, залюби,
люби ме, ще да ме вземе,
пък тебе тука оставям,
добре да гледаш децата.
Еленка нищо не каза,
отиде долу в обора,
на конче крака завърза,
с коприна още привила,
пушка му калай заляла,
сабя му с туткал намаза
и взема бяла хартия,
написа писмо до царя,
до царя, до Костадина:
"Какви са твойте дъщери,
да любят мъже женени,
женени мъже със жени,
със жени, царю, със деца!"
Писмото царя полчи
и той се много ядоса,
бързи гавази изпрати,
да си Момчил намерят,
главата да му отрежат,
на царя да я занесат.
Като ги Момчил, бре, видя,
препусна с конче да бяга,
конче му немой да бяга,
извади сабя да мушка,
сабя му немой да мушка,
потегли с пушка да гърми,
пушка немой да гърми,
че хукна Момчил да бяга.
Като до порти пристигна,
той на Еленка повика:
- Булка Еленке, хубава,
я ми портите отвори!
Еленка не му отваря.
Той на сестра си повика:
- Сестро Марийке, Марийке,
я ми портите отвори,
че ме, сестричке, избави
от тия гавази зли!
Но неговата сестрица,
тя на Момчил отвръща:
- Еленка, братко, не дава!
Той пак сестра си молеше:
- Сестро бе, сестро Марийке,
бяло ми платно прехвърли,
за него да се уловя,
да се, сестричке, избавя
от тия пусти гавази!
Марийка платно прехвърли,
Еленка взема ножици,
па си платното преряза.
Гавази го настигнали,
че си Момчил хванали,
главата му отрязали
и я при царя занесли.

 


Кози рог, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014