|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени подкови.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява,
та отруменява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчил продума:
- Момчиле, първо венчило,
нещо ще те попитам -
къде ходиш, джанъм, Момчиле,
с твойто конче хранено?
Вечер си конче ковеш,
сутрин ти конче обосява -
дали от дълги пътища
или от дълги друмища?
- Като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, няма да лъжа -
аз ходя, мила Еленке,
в Цариграда голяма,
в цар Костадиновите дворове.
Там има, мила, там има
до три моми хубави.
Аз любя Мара бяла българка,
любя я и ще я взема,
тебе ще клета оставя,
с мъничко дете на ръце
и друго, джанъм, до сърце.
Койнаре, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|