|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше,
вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява и осакатява.
Еленка дума Момчил:
- Де ходиш, холан, Момчиле,
вечер ти конче ковано,
сутрин ти конче обосяло,
обосяло и осакатяло?
Момчил Еленка думаше:
- Еленке, моя пръвнино,
щом ме питаш, да кажа -
аз ходя, ходя, Еленке,
в Цариград, града голяма.
Там съм, Еленке, залюбил
цар Костадинова дъщеря,
любя я, Еленке, лъжа я,
лъжа я и ще я взема,
а пък тебе, Еленке, ще оставя
с мъжко дете на ръце
и с друго, Еленке, на сърце!
Дорде си Момчил издума,
гавази в двора влязоха
и си Момчил хванаха,
върли го мъки мъчиха
и в тъмница хвърлиха.
Ковачите, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|