Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Убийството на Момчил юнак

Що ми често улаци минуя -
от кого ли, море, до кого ли?
От Белграда дори до Стамбола.
Книга пише краля Вълкашина,
та я праща млада Момчилица:
"Много здраве, Момчилице млада,
ка да можеш Момчил да отровиш,
та че дойдем азе да те вземем,
че те раним леба бел симида,
че те поим руйно вино вода,
че ми стоиш боса на стъпала,
че ми седиш на десно колено,
че ми думаш, море, на галено,
че ми лежиш гола на кошулки."
Книга гледа млада Момчилица,
та на краля кршлък повръщала:
"Я не мога Момчила да гледам,
а то не ли Момчил да отровим!
Момчил има една стара макя
и си има сестра Кателена -
сестра готви ручки и вечери,
сестра готви, макя обияжда,
я братанци односа, доноса,
не давая ни близо да придем,
а то не ли него да отровим!"
Кога било вечер на вечера,
проговори Момчил добър юнак:
- Таком Бога, млада Момчилице,
оти нечеш милно да ме гледаш,
оти нечеш крефко да се смееш?
Я она му потийо говори:
- Таком Бога, Момчиле юначе,
какво азе милно да те гледам,
току чуем, люде ми казуя,
да си имал коня крилатица,
де си имал пушка севделия,
де си имал сабля димизгия.
Чула съм ги, не съм ги видела!
Проговори Момчил добър юнак:
- Таком Бога, млада Момчилице,
ти одзаран рано да подраниш,
да запалиш свекя и борина,
да си слезнеш в конска конюшница,
да назобиш конче зоб ченица,
да напоиш руйно вино вода,
че си видиш коньо крилатица,
че си видиш пушка севделия,
че си видиш сабля димизгия!
Излъга го млада Момчилица,
кога било рано одзарано,
рано рани Момчилица млада
запалила свекя и борина,
и влезнала в конска конюшница,
назоби го зоба зоб ченица,
напои го руйно вино вода, -
видела си пушка севделия,
и видела сабля димизгия,
и видела коня крилатица -
крила му е с огън подгорила,
пушка му е с вода напунила,
сабля му е през камен тръгнала,
па си ошла, та Момчила вика:
- Стани, стани, Момчиле юначе,
дружина ти по гори ойдоха,
че излова шатки златокрилки,
а за тебе лова нече има!
- Бог те убил, млада Момчилице,
боле беше от сън да не станеш,
негли мене от сън да ме викаш!
Каков съм си горък сън сънувал -
гониа ме до три люти змии,
две утепах, а една не можах!
Я она му потийо говори:
- Не бой ми се, Момчиле юначе!
Па е станал Момчил добър юнак,
та е ошел по гори зелени
па погледнал през поле широко,
поле се без мъгла затевнйло,
гори се без огън запалили -
ете иде краля Вълкашина,
ете иде с тая силна войска,
та си тепа Момчил добър юнак.
Почудил се Момчил добър юнак,
не се чуди ка се войска собра,
иел се чуди ка я земя държи.
Побегнал си Момчил добър юнак,
побегнал си дома да си иде,
с коня бега, коня му не бега,
пушка пука, пушка му не пука,
сабля маа, сабля му не сече.
Сам си Момчил с коня сбореваше:
- Леле, коньо, вуци да те яда,
ти летеше, коньо, без неволя,
сега нечеш на гиди неволя!
Пукай, пушко, пуста останала
пукала си, пушко, без неволя,
сега нечеш на гиди неволя!
Сечи, сабльо, огън те горило,
ти сечеше, сабльо, без неволя,
сега нечеш на гиди неволя!
Тогай рекъл Шарца добра коня:
- Таком Бога, Момчиле юначе,
клето да е твое пръвньо либне,
одзарано рано подранило,
крила ми е с огън подгорило,
пушка си е вода напунйло,
сабля ти е през камен тръгнало.
Побегна си Момчил добър юнак,
побегна си дома да си иде,
одалече иде и си вика:
- Я излезни, сестро Кателено,
ако искаш, сестро, брат да имаш,
да отвориш, сестро, чемшир порти!
Одзвела се сестра Кателена:
- Леле, брайно, Момчиле юначе,
клето да е твое пръвньо либе,
затворила ме в хладни зевници,
коси ми е за дирек заплело!
Я Момчил ю потийо говори:
- Леле, сестро, Като Кателено,
скуби, сестро, та коси изскуби,
я чем тебе коси да позлатим!
Скубла сестра, та коси изскубала,
кога ошла порти да отвори,
чемшир порти, леле, заключени.
Прехвърлила сестра Кателена,
прехвърлила едно бело платно,
та да мине Момчил добър юнак.
Щото беше млада Момчилица,
пресекла е платно бобошево,
та е паднал Момчил добър юнак.
Пристигна го краля Вълкашина,
та погуби Момчил добър юнак.
Глава скача, език отговаря:
- Таком Бога, кральо Вълкашине,
да не вземаш мое пръвньо либне,
нело вземи моя мила сестра -
ега би ви рожба да родите,
да повдигне укино оружье.

 


Ковачевци, Самоковско; инф. род. в Поповяне, Самоковско (СбНУ 53/1971, № 493 - "Вълкашин убива Момчил юнак, а той го съветва да се ожени за сестра му").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014