* * *

Убийството на Момчил юнак

Писмо пише царят, царят Шишманинът,
пише, та го праща, на млада Момчилица,
да отрови Момчил, добър юнак, -
да залиби царя Шишманина.
Писмо пише, млада Момчилица,
та го праща царю, Шишманинът:
"Аз не мога Момчила да трова -
Момчил има сестра Ефросина,
сестра му готви, майка му забикаля,
сестра му слага, пък майка му свети,
аз не мога наблизо да ида,
а камо ли, Момчил да тровя.
Кога дойде личен ден, Гергьовден,
си събери три иляди войска,
изкарай си под мъглешка гора,
Момчил ще да иде по гора, по лога,
да си бие патки златокрили,
там го чакай, от там ще да мине!"
Послуша я царят, царят Шишманинът -
кога дойде личен ден, Гергьовден,
той си събра три иляди войска,
изпрати ги под мъглешка гора.
Рано рани млада Момчилица,
та си тъкми Момчилова коня -
очи му с катран намазала,
в трънаци му гвоздеи набила,
сабя му е през камък теглила,
па отиде, на Момчила вика:
- Стани, Момчил, стани, юначе,
дружина ти по гора отиде,
и налови патки златокрили,
а ти, юнак, още дома седиш -
дома седиш, във постели спиш!
Събуди са Момчил добър юнак,
проговаря на млада Момчилица:
- Бог те убил, мое първо либе,
аз бех си по гора, по лова,
насреща ми до три люти змии,
двете убих, една ме изяде.
Па си стана Момчил добър юнак,
та поведе осем душ братанци,
та поведе девет мили шура.
Кога стигна до мъглешка гора,
там си видя все бели чадъри,
и си видя царят, Шишманинът.
Проговаря Момчил добър юнак:
- Хвала тебе, царю Шишманино!
Проговаря царят, Шишманинът:
- Хвала тебе, непознат юначе,
аз съм дошъл от пуста неволя,
писмо имам от млада Момчилица,
да погубя Момчил добър юнак,
да залибя млада Момчилица.
Засрами се Момчил, уплаши се,
конче кара, конче му не върви,
сабя тегли, сабя му не реже.
Проговаря Момчил добър юнак:
- Играй, конче, играй вирогонче,
режи сабьо, режи дамаскино...
Ти играеш, конче, без неволя,
а сега не щеш, на пуста неволя,
а сега не щеш, не щеш, ем си видиш,
не щеш, ем си видиш, че млад ще загина,
загинаха осем душ братанци.
Проговаря Момчил коня:
- Бог да бие твойто първо либе,
очи ми с с катран намазало,
в трънаци ми е гвоздеи набило,
сабя ми е през камък теглило.
Разигра се Момчилова коня,
та си стигна до високи порти,
ала му са порти заключени -
заключи ги първо му либе.
Провикна се Момчил добър юнак:
- Мила сестро, мила Ефросино,
я ела ми портите отключи,
че ме гони царят, Шишманинът,
че ме гони с три иляди войска,
погинаха и девет мили шура.
Проговаря млада Ефросина:
- Бог да бие твойто първо либе,
заплела е мойте руси коси -
заплела ги е на дебели дирек,
та не може порти да отворя.
Провикна се Момчил, добър юнак:
- Мила сестро, мила Ефросино,
ти не жали твойте руси коси,
ами жали твоят мили братец -
сега брат ти, сестро, ще погине.
Че се дръпна млада Ефросина,
руси коси от глава изскубна,
ама не може порти да отвори,
че са порти с кофар заключени.
Тя прехвърли платно бубочерно -
три пъти го либе пресичала.
Проговаря Момчил добър юнак:
- Хвала тебе, царю Шишманино,
ти не либи млада Момчилица,
ами вземи сестра Ефросина -
както мене, царю, тя излъга,
така ще и тебе, царю, да излъже,
та ще нейде млад да си загинеш.
Съгласи са царят Шишманинът,
та влезнале у Момчилови двори,
да си ядат, още да си пият,
и им служи млада Ефросина.
Сетила се млада Ефросина,
та си изу нейна десна чизма -
ако мое чизма да обуе,
да си вземе млада Ефросина.
Дорде Шишманинът десна чизма обу,
тя извади сабя дипленица,
та погуби царят, Шишманинът,
и погуби триилядна войска.
Тогава стана Момчил добър юнак,
та си хвана млада Момчилица,
съблече я гола по кошулки,
намаза я с лой и със катран,
запали я за русата коса,
да му свети на тая трапеза,
да си ядат, още да си пият.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014