Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
със посребрени копита.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче босичко.
Еленка, булка хубава,
тя си бе хитра, разумна,
и на Момчила думаше:
- Любе Момчиле, Момчиле,
конче си вечер подковеш,
сутрин ти конче босичко?!
Момчил Еленки думаше:
- Хубаво любе, Еленке,
ази си, любе, залюбих
цар Костадиновата дъщеря.
Люба я, любе, лъжа я,
девет години станаха,
десета вече подкарах,
люба я и ще я взема,
а теб ще, любе, остава
на ръце с мъжко детенце,
хората да ти са смеят,
с теб да си, либе, играят.
Еленка, булка разумна,
взема си бяла хартия
и тъмно синьо мастило,
та па си писмо написа,
па го Еленка изпрати
в цар Костадинови палате.
В писмото пише, говори:
"Царю ле, цар Костадине,
че какво гледаш, кво правиш,
та си Момчила не видиш?
Той си залюби, залюби
твоята малка дъщеря.
Люби я, царю, лъга я -
девет години я лъга,
десета щял да я вземе,
а мене, царю, остави
на ръце с мъжко детенце,
хората да ми се смеят!"
Тогиз се царя ядоса -
петстотин души извика
и на тях си е заръчал:
- Петстотин души гавазе,
вземете остри ножове,
скоро Момчила стигнете,
главата да му режете,
за къшлем ми я донесте!
Ако му глава вземете,
аз ще ви много надаря;
ако ли го не стигнете
вам ще главите отрежа!
Тогаз се в диря втурнаха,
гониха Момчил, гониха.
Момчил на конче думаше:
- Я бързай, конче, та бягай!
Много си пъти ти слушал
и сега ще ме послушаш -
ако си дома идеме,
аз ще те, конче, наградя,
гривата ще ти посребря,
гривата и копитата,
опашка ще ти позлатя!
Припка ми конче, що припка,
от все ми сила то бега,
Еленкини порти достига.
На порти Момчил почука
и си е тихо повикал:
- Я стани, любе Еленке,
стани ми порти отвори!
Еленка му са обажда:
- Любе Момчиле, Момчиле,
де ходиш, любе, досега?
Върви си, любе, върви си,
вземи си друга невеста.
Гавазе си го стигнаха
и му главата вземаха,
и я на царя дадоха.

 


Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46/1953, № 12 - "Момчилица отмъщава на мъжа си за измяна").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014