|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови,
със посребрени налове.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосяло,
обосяло конче, окуцяло.
Еленка, булка Момчилова,
тя си Момчила питаше:
- Че къде ходиш, Момчиле,
вечер си кончето ковеш,
сутрин ти конче обосяло,
обосяло конче, окуцяло?
Момчил Еленке думаше:
- Еленке, булка Еленке,
досега скришом работех,
отсега, Еленке, нататък
не може скришом да стане.
Аз ходя, Еленке, в Цариград
и любя Мара гъркиня,
любя я, Еленке, и ще я взема,
теб за слугиня ще държа.
Като зачу Еленка тез думи,
грабнала й бяла хартия,
излезе горе в стаите,
че си писмо написа
до Цариграда, до Костадина:
"Царю ле, цар Костадине,
кога пристигне Момчил,
главата да му отрежете,
армаган да я пратите
на негова жена Еленка!"
Копривец, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|