|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше,
с позлатени подкови,
с посребрени махови.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, фронява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчил продума:
- Момчиле, вярно венчило,
защо ти конче обосява,
де ходиш, либе, с конче си,
вечер го, либе, ковеш,
сутрин ти конче обосява?
Момчил Еленке думаше:
- Еленке, либе Еленке,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, няма да лъжа.
Аз ходя, Еленке, аз ходя
във Цариграда голяма,
в цар Костадинови дворове.
Той има до три дъщери -
най-малката Мара гъркиня,
// либи ме, либим се и ще се вземем!
Теб ще, Еленке, парасям,
парасям, Еленке, оставя,
Мара гъркиня ще взема,
и царството, Еленке, ще взема!
Коларово, Старозагорско (Архив КБЛ-ВТУ); махови - пирони; фронява
- изморява; парасям - оставя.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|