|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със позлатени налове,
със посребрени подкови.
Сутрин ми конче ковеше,
вечер ми конче обосява,
обосява конче, окуцява.
Момчиловата невяста,
тя на Момчила продума:
- Либе Момчиле, Момчиле,
къде ми ходиш, Момчиле,
със това конче хранено,
със това конче алено?
- Либе Елено, Еленке,
досега не съм ти казвал,
аз ходя, любя, аз ходя
долу ми, долу в Гърция,
любя си Мара гъркиня,
любя я и ще я взема!
Коиловци, Плевенско; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|