|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени накови,
за дълга пътя стягаше,
за дълга пътя, за Цариград.
Еленка Момчил говори:
- Момчиле, първо венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Вечер си конче, бре, ковеш,
сутрин ти конче обосяло,
обосяло, отрудняло.
Къде ми ходиш с кончето?
Момчил Еленки говори:
- Еленке, първо венчило,
като ме питаш, ще кажа,
нема те, любе, излъжа.
Аз ходя, любе, аз ходя,
в Цариграда голяма.
Там има, любе, там има
една ми мома Гергиня,
на лице бела-румена,
на снага тънка-висока,
на име Мара Гергиня,
люби ме, Еленке, люби ме.
Кнежа, Оряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|