* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови
и с посребрели махове;
сутрин си конче ковеше,
вечер му конче обосява,
обосява, още охромява.
Еленка, първо венчило,
тя си на Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило,
нещичко ще те запитам,
правичко да ми обадиш,
без да ме, Момчиле, излъжеш!
- Като ме питаш, Еленке,
правичко ще ти обадя,
без да те, Еленке, излъжа.
Аз ходя, Еленке, аз скитам
в цар Костадинови палати.
Там съм, Еленке, залюбил
Мара ми, бяла гънкиня.
Любя я и ще я взема,
а тебе, Еленке, ще оставя
клета вдовица да ходиш,
във ръце с мъжка рожбица.
Еленка нищо му не каза,
че взема бяла хартия,
черно си писмо написа,
до цар Костадин изпрати.
Царя си писмо получи,
получи и го прочете,
писмото пише, говори:
"Царю ле, царю Костадине,
пусто да ти остане царството,
като не можеш да хванеш
Момчил ми, първо венчило!
Той люби твойта дъщеря,
люби я и ще я вземе,
а мене иска да остави,
клета вдовица да ходя,
на ръце с мъжка рожбица!"
Цар Костадин се много ядоса
и си на гавази думаше:
- По-бързо конете стягайте,
да си Момчил хванете,
да му главата вземете
и на мен да я донесете!
Бързо гавази, коне яхнаха
и до порти Момчил стигнаха,
и му глава отрязаха,
и на цар Костадина занесоха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014