* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
четиритех крака за четири хиляди,
с посребрени подкови,
с позлатени мяхове.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, охомява.
Еленка Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш,
че ти знаеш, холан, Момчиле,
на мене лъжа не бива.
Де ходиш, холан, Момчиле,
с твойто конче хранено?
Вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосяло,
обосява конче, охромява?
Момчил Еленка думаше:
- Еленке, първо венчило,
като ме питаш, ще кажа
де ходя, холан, Еленке,
с мойто конче хранено.
Аз ходя, холан, Еленке,
в Цариград града голяма.
Там съм, Еленке, залюбил
цар Костадиновата дъщеря,
Мара ми, бяла гъркиня.
Любя я, Еленке, лъжа я,
любя я и ще я взема.
Пък тебе, Еленке, ще те оставя,
ще те оставя, ще те парясам -
да ходиш клета вдовица
с мъжко дете на ръце.
Еленка й жално дожаля,
че грабна бела хартия
и взема черно мастило,
че ситно писмо написа,
и го до царя изпрати,
до царя, до Костадина.
Царя си писмо получи,
получи и го прочете.
Писмото пише, съдържа:
"Царю ле, Костадине,
опустяло ти царството,
царството и господарството,
кога не можеш да уловиш
Момчил ми, млада гидия!
Че той е, царю, залюбил
твоята малка дъщеря,
Мара ми, бяла гъркиня.
Люби я, царю, лъже я,
лъже я, ще я вземе.
Пък мене иска да остави,
да остави, да ме паряса,
да ходя клета вдовица
с мъжко дете на ръце,
нали е язък за мене!"
Царя се много разгневил.
Че събрал верни гавази,
заповед грозна издал
да изкарат бързи атове,
Момчил си сред пътя да стигнат,
главата да му отрежат,
на царя да я донесат.
Гавази влизат в яхъра,
че изкарват бързи атове,
и на атове възкачат,
и след Момчила пуснали,
дано си Момчил достигнат.
Тамам гавази наближават
Момчилови равни дворове,
Момчил на порти хлопаше
и на Еленка си викал:
- По-скоро, Еленке, да дойдеш,
да ми портите отвориш,
в двори, Еленке, да вляза,
че след мен иде потеря,
потеря царски гавази,
главата ще ми отрежат,
на царя ще я занесат.
А Еленка отвътре говори:
- Дето си ходил досега,
пак там, Момчиле, да идеш,
аз сега порти не отварям!
Момчил се на порти изправи,
дано дувари прескочи,
в двори Момчил да влезе.
Но таман се Момчил изправи,
ето, гавази достигат.
От конче Момчил свалили,
че му главата отрязали,
и я на царя занесли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014