* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчиле ле, Момчил юнак!
Синам паша воскя бере,
да се бие сос Момчила,
три хиляди силна воскя...
Момчил юнак сам се бие,
сам се бие, та надвива;
с коня ли е, с Бога ли е,
или само със юнаство?!
Синам паша говореше:
- Е виека, силна воскьо,
да хванете каурина,
каурина, побратима;
кье го пратим кон невеста,
кон невеста Момчилица;
кье й сковем златни пафти,
та да каже за Момчила
с що се бие, та надвива -
с коня ли е, с Бога ли е
или само със юнаство,
или с лека боздугана?
Па хванаха каурина,
каурина, побратима,
пратиха го кон невеста,
кон невеста Момчилица;
на невеста говореше:
- Е невесто, Момчилице,
нещо искам да те питам,
ама право да ми кажеш!
С що се бие Момчил юнак -
с що се бие, та надвива -
с коня ли е, с Бога ли е,
или с лека боздугана,
или само със юнаство?
Отговаря Момчилица:
- Каурине, побратиме,
и я не знам с що се бие,
с що се бие, та надвива;
кога дойде довечера,
вечера кье му уготвя,
здравица кье го напоя,
постеля кье му постеля,
па тогай кье го попитам!
Кога е било довечера,
дошел си е Момчил юнак;
вечеря му уготвила,
здравица го напоила,
постеля му е постлала,
а ту го е попитала:
- Момчиле ле, Момчил юнак,
нещо искам да те питам,
ама право да ми кажеш!
С що се биеш, та надвиваш
с три хиляди силна воскя,
сам се биеш, та надвиваш?
А Момчил говореше:
- Е, Момчилице, невесто,
еле питаш, кье ти кажа.
Я вземи си ключовето,
ключовето от конюшник,
запали фенер борина
да си видиш врана коня,
та кье видиш с що се бия,
с що се бия, та надвивам
на три хиляди силна воскя!
Запали фенер борина
и взела ключовето,
отключила конюшнико,
та видела врана коня -
на чело му ясно слънце,
на гърди му ясен месец,
по се снага - ясни звезди.
Месеца му подкадила,
слънцето му замрежила,
звездите е опърлила.
Кога било утре рано,
станал си е Момчил юнак,
устегнал е врана коня,
стегнал го е, яхнал го е,
па си ойде у воскята
да се бие с три хиляди,
с три хиляди силна воскя.
И он може, и кон може,
ама Господ не поможе...
Врана коня говореше:
- Момчиле ле, Момчил юнак,
и ти можеш, и я мога;
от твоето първо любне,
снощи ми звезди опърли
и ми месеца подкади...
Цвръсто викай, Момчил юнак,
да те чуе твойто любне,
да ти види църни кърви!
Още рече врана коня,
още рече, не изрече,
пресекоха Момчил юнак!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014