* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
сутрин си конче ковеше,
вечер му конче обосява,
обосява, още охромява.
Еленка Момчил думаше:
- Момчиле, либе Момчиле,
Момчиле, първо венчило,
сутрин си конче ти ковеш,
вечер ти конче обосява;
дали от много ходене,
или от много скитане?
Момчил Еленка думаше:
- Ази си, Еленке, залюбих
цар Костадиновата дъщеря.
Еленка, булка хубава,
нищичко не каза,
че отиде горе в собата,
отвори пъстри сандъци,
извади бяла хартия,
с черни я слова написа
и я до царя изпрати.
Като си писмо получи
писмото пише, говори:
"Царю ле, царю честити,
такваз ли е твойта дъщеря
да лъже, царю, да мами
на млади булки мъжете,
на дребни деца бащите?!"
Че си се царя разгневи:
- Къде е Момчил, къде е,
да му главата отрежа,
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014