* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени накове.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява.
Еленка дума Момчиле:
- Либе Момчиле, Момчиле,
нищичко ще те попитам,
правичко да ми разправиш -
кат ти кончето подковат,
защо ти конче обосява,
защо ти конче окуцява,
де ходиш, либе, де бродиш?
Момчил Еленке думаше:
- Еленке, либе Еленке,
кога ме питаш, да кажа,
да кажа и да те не лъжа!
Аз ходя, либе, аз ходя
в Цариграда голяма,
в цар Костадинови дворове,
та съм, Еленке, залибил
хубава Мара гъркиня,
залибил и ще я взема.
Тебе, Еленке, ще оставя
клета вдовица на света,
с мъжко дете на ръце.
Еленка се жалба нажали,
на царя писмо написа,
написа и го изпрати.
В писмо пише, нарежда:
"Царю ле, царю честити,
честито да ти е царството,
царството и богатството,
кога не можеш да хванеш
Момчила, млада войвода,
че той е, царю, залибил
твойта най-малка дъщеря,
залибил и ще я вземе,
а мене, царю, ще остави
клета вдовица на света,
с мъжко дете на ръце!"
Цар ми се люто разсърди,
че си заповед издаде
на неговите гавази -
конете да си оседлаят,
Момчила да си настигнат,
главата да му отрежат.
Момчил на порти чукаше
и на Еленка думаше:
- Еленке, либе Еленке,
стани ми порти отвори,
че ме гавази настигат,
настигат, ще ме убият.
Еленка дума Момчиле:
- Момчиле, Момчил войвода,
дето си ходил, Момчиле,
пак там си иди, Момчиле,
при хубава Мара гъркиня!
Че го гавази хванаха
и му главата отрязоха,
и я на царя занесли,
на царя в Цариграда.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014