|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
с позлатени гвоздеи,
с посребрени подкови.
Сутрин си конче ковеше,
вечер си конче обосява.
Еленка Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило,
Момчиле, първо пръвнило,
нещичко ще да ти кажа,
правичко да ми отговориш.
Къде си ходиш, Момчиле,
сутрин си конче ковеш,
вечер си конче обосява?
Момчил Еленка думаше:
- Като ме питаш, Еленке,
да ти кажа, да не те лъжа,
къде си ходя, Еленке.
Аз си ходя, Еленке,
в Цариграда голяма, Еленке,
царя си има три моми,
ази си, Еленке, залюбих
хубава Мара царюва.
Залюбих я и ще я взема,
тебе, Еленке, ще оставя
с мъжка рожба на ръце
и друга още на сърце!
Каварна, Балчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|