* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше.
Вечер си конче ковеше,
ковеше и караше.
Сутрин му конче обосява,
обосява, окуцява.
Еленка дума Момчила:
- Къде ходиш, Момчиле,
вечер си конче ковеш,
сутрин ти конче обосяло,
обосяло конче, окуцяло?
Момчил Еленка думаше:
- Като ме питаш, ще кажа.
Досега скришом работех,
отсега, Еленке, не може.
Аз ходя, Еленке, в Цариград
и любя бяла гъркиня;
любя я и ще я взема,
тебе слугиня ще правя.
Като зачу Еленка тез думи,
че излезе горе в стаите,
вземала е бяла хартия,
че си писъмце написа
до царя Костадина:
"Хабер когато дойде,
главата да му отрежете,
на жена му армаган изпратете!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014