* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени налове.
Сутрин си конче ковеше,
вечер му конче обосява,
обосява, още охромява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило,
де ходиш, либе, де скиташ,
с твойто конче хранено?
Сутрин си конче ковеш,
вечер ти конче обосява,
обосява, охромява.
Момчил Еленка думаше:
- Еленке, булка хубава,
аз ходя, либе, аз скитам
във царя, цар Костадина.
Той има, либе, дъщеря,
аз съм я, Еленке, залюбил,
любя я и ще я взема!
Еленка, булка хубава,
седнала, писмо написала,
до царя, цар Костадина.
Царя си писмо получил,
получил и го прочита.
Писмото пише, говори:
"Пусто ти остало царството,
царството и господарството,
като не можеш, царьо,
Момчила да хванеш!"
Царя се люто разсърди
и си гавази повика,
а че им тихо говори:
- Я си конете възсядайте,
от вази нищо не искам -
само Момчила хванете
и го при мен доведете,
с негово конче хранено!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014