* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови
и посребрени накови.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, оформява.
Еленка дума Момчила:
- Момчиле, любе Момчиле,
де ходиш, любе Момчиле,
вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосява,
обосява конче, оформява.
Момчил Еленке продумва:
- Еленке, любе Еленке,
да кажа, любе, да те не лъжа,
аз ходя, любе Еленке,
цар Костадинови дворове,
при цар Костадиновата дъщеря.
Любя я, Еленке, лъжа я,
любя я и ще я взема,
пък теб, Еленке, ще оставя
със мъжка рожба на ръце
и друга, любе, на сърце.
Еленка, булка хубава,
тя взема бяла хартия,
и взема синьо мастило,
ситно си писмо написва.
Писмото пише и казва:
"Царю ле, цар Костадине,
на цяло царство присъждаш,
на твойта дъщеря не можеш,
не можеш да й присъдиш
да н'люби Момчил войвода!"
Царя си писмо получи
и си войската изпрати
да си Момчила уловят
и го в зандани захвърлят.
Момчиловата сестрица
и нея да си заловят,
коси й за дирек да вържат.
Теглила що са й теглила,
докат си коса отскубе,
пъстра е ракла отворила
комат с платно извадила
и го през зандана прехвърли.
В платно писъмце имаше:
"Свържи се, братко Момчиле,
аз ще те, братко, изтегля!"
Де чу Еленка и разбра,
ножици под престилка поскрила
и при зълва си отиде,
и на зълва си продума:
- Тегли, Калино, да теглим,
батя ти да си избавим!
Като го високо издигнали,
Еленка, булка хубава,
тя си ножици извади
и си платното преряза,
падна Момчил, не мръдна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014