* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени пети.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин конче обосява.
Еленка на Момчил дума:
- Къде ходиш, Момчиле,
вечер си ковеш кончето,
сутрин ти конче обосява?
- Аз ходя, Еленке, аз ходя
в Цариград, в цар Костадинови,
любя му щерка най-малка,
Марийка, бяла гъркиня.
Любя и ще я взема,
а теб клета ще оставя.
Еленка нищо не каза.
Взе книга, мастило и перо,
на царя писмо написа,
на царя, на Костадина:
"Царю ле, цар Костадине,
опустяло е царството,
царството и господарството,
ако не можеш Момчил да уловиш.
Той идва, царю, у вас,
той люби твоята щерка май-малка,
Марийка бяла гъркиня,
люби я и ще я вземе,
а мен клета ще остави!"
Царят се силно ядоса,
изпрати силна войска,
Момчил да уловят
и при него да го заведат.
Момчил на порти похлопа
и на Еленка извика:
- Излез ми порти отвори,
войници ще ме уловят!
Не е излязла Еленка,
нито му порти отвори,
войската го е стигнала,
Момчил е хванала
и го при царя завела -
при царя, цар Костадина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014