* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със тия златни подкови -
вечер си конче подковава,
сутрин му конче обосява,
обосява, още окуцява.
Еленка дума Момчила:
- Любе Момчиле, Момчиле,
защо вечер си конче подковаваш,
сутрин ти конче обосяло,
обосяло, още окуцяло?
Момчил Еленка отвръща:
- Любе Елено, Еленке,
аз любя цар Костадиновата дъщеря,
любя и ще я взема,
а тебе млада напускам.
Момчил си конче подкара
към цар Костадинови палати.
Нали е Еленка умна, разумна,
бяло си листо тя взема
и със черно написва:
"Царю ле, царю, наш господарю,
опустяло ти е царството,
когато не можеш Момчил да си хванеш!
Той люби твойта дъщеря,
люби я и ще я вземе,
а мене млада оставя."
Кога си Момчил пристигна
пред цар Костадинови палати,
черна го войска посрещна.
Момчил си конче обърна
и към дома препусна.
Три пъти на порти похлопа
и на Еленка продума:
- Любе Елено, Еленке,
ела ми порти отвори,
че ме гонят цар Костадинови войски,
гонят ме и ще ме хванат,
и главата ми ще вземат.
Нали е Елена умна, разумна,
чемшири порти залоства,
войска е бързо стигнала
и е Момчила хванала,
ръце му назад вързала,
и при цар Костадин отвела,
та му глава вземали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014