* * *

Убийството на Момчил юнак

Стоян Петранки думаше:
- Либе Петрано, Петранке,
ази си надолу отивам,
едно ще ти заръчам -
не ходи, либе, не ходи,
на Балянови кладенци.
Петранка, булка хубава,
увлезе в нови яхъри,
на конче крака прижили,
със тънък, ален ибришим,
пушка му с калай заляла,
сабя му с туткал залепи.
Стоян си стана замина.
Петранка, булка хубава,
увлезе в соби шарени,
отвори севля сандъци,
извади герджик премяна,
па се хубаво премени.
Грабнала бели бакъри
и си за вода отиде
на Балянови кладенци.
Като из гора вървеше,
с ясни гласове пееше.
От де я зачу млад Балян,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
тази е булка Петранка,
никой да не я закача,
че като дойде млад Стоян,
на всички ни глави ще отреже.
Де го е зачула Петранка,
тя ми се викна, провикна:
- Либе Баляне, Баляне,
аз си Стояна подредих,
пушка му с калай залях,
сабя му с туткал залепих,
на конче крака прижилих,
със тънък, ален ибришим.
Балян при Петранка отиде.
От де ги видя млад Стоян,
той ми се викна, провикна:
- Олан, Баляне, Баляне,
на сабя ли ще ми поиграеш,
или на свещ посветиш?
Помери сабя да извади,
главата да му отреже -
сабя с туткал залепна;
поискал с пушка да стреля -
пушка с калай заляна,
удари конче да бяга -
конче не може да бяга,
че му краката прежилени.
И той си от конче слезнал,
и е търтил да бяга
в техни двори да иде -
порти заключени с девет куфаря.
Той си на порти потропа
и на сестра си думаше:
- Сестро Тодоро, Тодорке,
ела ми, сестро, отвори,
че ме е Петрана предала.
Тодорка се викна, провикна:
- Не мога, братко, да дойда,
Петранка ми коси разплела
и ме в дървото вързала.
- Сестро Тодоро, Тодорке,
косите си отскубни,
на мен врата отвори.
Тодорка, сестра Тодорка,
косите си отскубнала
и пак му дума-продума:
- Не мога, братко, да отворя,
Петранка е врати затворила,
със девет, братко, куфаря.
- Сестро Тодоро, Тодорке,
от стан платно отрежи
и го през дувар прехвърли.
Аз ще се за платно хвана,
та дуварът да си прехвърля.
Тодорка, сестра Тодорка,
платното отрязала
и го през дувар хвърлила.
Стоян се по платно покачи
и доде дувари прехвърли,
пристигнал ми е Балян
и му главата отрязал.
Петранка, булка хубава,
тежки си врати отвори
и си Баляна покани.
Като си вътре увлезе,
подаде му стол да седне,
дето си Стоян сядаше.
Като си седна млад Балян -
имаше място още за двама.
Подаде му Стояново палто.
Като се Балян облече -
той ми се в ръкав побра.
Балян се люто разсърди,
хвана Петранка за коса,
пък й главата отряза
и на Петранка думаше:
- Либе Петрано, Петранке,
какъв си юнак имала,
а ти го, Перанке, предаде!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014